За книгата: година / Табита върви и мисли за обувки. Отдавна обмисля обувки, по-точно три чифта и половина, но по ютията трудно преценява времето. По-лесно е да се мери по двойки: останаха още три, а тя тръгна на път със седем. Обувките, здраво завързани за раницата, висят отгоре й, дърпайки с тежестта си. Есен, зима, пролет и лято се редят една след друга, минават като пейзажите, а Табита не е сигурна дали подметките се износват за година или повече, но изглежда като година. Ще сложа нов чифт и ще започна да броя стъпките си, постоянно си мисли тя, но е толкова лесно да се изгубиш. Тя мисли за обувките, защото иначе не би могла да върви по-нататък: железните ремъци се забиват в кожата, търкат се, оставят синини и мазоли, болката вдъхва живот на обувките и те я носят през реки, планини и бездни. . Трябва да вървим напред или обувките никога не се износват, а трябва да се износват..